Александър Станишев

Александър Станишев
	Александър Станишев
български лекар, учен и политик
Роден	27 декември 1886 г. Кукуш, Османска империя
Починал	1 февруари 1945 г. (58 г.) София, Царство България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия; Софийски университет
Награди	„Свети Александър“
Семейство
Братя/сестри	Константин Станишев; Милош Станишев
Подпис
	Александър Станишев в Общомедия

Александър Димитров Станишев e български лекар, учен и политик. Един от водещите български хирурзи от периода между двете световни войни. Създател на катедрата по хирургия при Медицинския факултет на Софийския университет (1921), декан на Медицинския факултет (1930/1931 и 1937/1938), ректор на Софийския университет (1938/1939).^[1]^[2] Председател на Българското хирургическо дружество (1936 – 1944) и подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева.^[3]

Министър на вътрешните работи и народното здраве през юни-септември 1944 година. Член на масонска ложа.^[4] След Деветосептемврийския преврат е осъден на смърт от т. нар. Народен съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Станишев е роден на 27 декември (15 декември стар стил) 1886 г. в Кукуш, Южна Македония във видно българско възрожденско семейство^[5] – неговият дядо по бащина линия Нако Станишев е водачът на църковно-националните борби в Кукуш, в резултат на които градът пръв измежду всички български градове успява да наложи на Патриаршията избор на български владика,^[6] а дядо му по майчина линия Гоце Станишев освен участник в тези борби е и потомствен лечител.^[7] Големият му брат е д-р Константин Станишев, председател на Македонския национален комитет, друг негов брат е Милош Станишев – български офицер, загинал в Първата световна война.

1904 година завършва с деветнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.^[8] Учи естествена история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1904 – 1905), след което завършва Медицинския факултет на Мюнхенския университет в Германия (1905 – 1910).^[9] Работи като асистент в Университетската хирургическа клиника в Мюнхен, специализира в болници в Лозана, Берн и Линдау (1910 – 1912). В Балканските и Първата световна война участва като хирург в български военни болници.^[5]^[2] За отличия и заслуги през третия период на войната е награден с орден „Свети Александър“, V степен.^[10]

След войните Станишев специализира в Хайделберг и Мюнхен (1919 – 1920) при професорите Зауербрух и Кохер. По това време написва своя труд „Волево движение на изкуствената ръка. Заубербахова операция, собствена методика и техника на протезата“ и защитава дисертация върху желатинозния карцином на стомаха.^[11] От 1920 година е редовен доцент в Катедрата по клинична хирургия на Медицинския факултет в Софийския университет, от 1923 е извънреден, а по-късно и редовен професор в същата катедра. Основател е и пръв директор на Хирургическата клиника в София. Декан е на Медицинския факултет на Софийския университет (1930 – 1931, 1937 – 1938), а през 1938 – 1939 – ректор на Софийския университет. По време на този мандат университетът посреща тържествено своята 50-годишнина и приема името на свети Климент Охридски. През 1936 – 1944 г. проф. Станишев е председател на Българското хирургическо дружество.^[5]

Създадената и управлявана от него Катедрата по хирургия от основаването през 1921 г. до 1938 г. е разположена в Хирургичния павилион на Дивизионната болница; има 80 легла. По указания на проф. Станишев е построена нова сграда, отговаряща на стандартите на най-модерните немски хирургични клиники по онова време, в която клиниката се премества през 1938 г.; разполага вече с 220 легла. Катедрата въвежда, а също и популяризира в страната, всички водещи постижения на хирургията, лечението е на най-високо ниво. Професорът организира работата на своята катедра и клиника по немски образец – идеален ред, прецизност, спазване на йерархията, взискателност към персонала, перфектна болнична хигиена и асептика. Обучават се студенти, стажант-лекари, специализират много лекари хирурзи. Проф. Станишев достига до европейско ниво и признание.^[1]

За него един от ръководителите на Катедрата по хирургия в Медицинския университет в София, доц. д-р Димитър Трифонов, пише:

„

В спомените на студентите си проф. Станишев остава изключителен университетски професор, владеещ аудиторията със своята висока ерудиция, реторична дарба и лично обаяние: явяването му в аудиторията се известявало с гонг, след него влизали всички асистенти, специализанти и стажанти, винаги пълната аудитоия го аплодирала, той никога не четял лекциите си и често правел подходящи опреции пред студентите си, запомнящи се завинаги.^[12]

“

Основава, заедно с проф. Параскев Стоянов, първото хирургическо списание в България „Известие на Българското хирургическо дружество“, предшественик на днешното списание „Хирургия“.^[11]

Проф. д-р Александър Станишев получава редица международни признания. През 1935 година е избран за член, а през 1938 г. – и за подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева. От 1939 година е почетен член на Университета в Хамбург, а през следващата година е провъзгласен и за почетен доктор на Берлинския университет.^[5] Почетен доктор на Варшавския университет, член на редица европейски асоциации и дружества.^[11]

Политическата дейност на Александър Станишев е свързана с борбата за освобождението на Македония, попаднала под сръбска и гръцка власт след 1913 г., както и с идеите му за сближение на България с Германия. Член-учредител е на Македонския научен институт.^[13] Участва в учредяването на Кукушкото благотворително братство в София (1922) и е негов пръв председател.^[14]

От 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 година Станишев е министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Иван Багрянов. Той е известен със симпатиите си към Германия, поддържа тесни контакти с германския посланик Адолф Бекерле и често се застъпва в кабинета за провеждане на по-твърда политика.^[15] Същевременно още в началото на дейността на правителството (21 юни) е приета Заповед № 4273, която показва промяна в отношението на властта към комунистическата съпротива – макар че се призовава към „ликвидиране на всички нелегални групи“, стремежът е да се изтегли армията от акциите срещу партизаните, да се спре паленето на къщи за наказание (демонстративно или превантивно), а ятаците да се третират различно от партизаните: да бъдат разследвани от военни следователи и невинните да се освобождават, а виновните да се дават под съд.^[16] Проф. Станишев води разговори за помирение с БРП, той предлага „партизаните да се оставят в известни гори и села, там, където пожелаят, и да мируват, докато дадем пълна амнистия и провъзгласим с това наедно и неутралитета на България“. Представителя на ЦК на БРП д-р Иван Пашов му заявява, че партизанският апарат бил много сложен и не можел да се командва от София.^[17] Според някои сведения в кабинета проф. Станишев защитава преследванията срещу близки на партизани – според доклад на Бекерле смятал, че ако те „засегнат някой невинен, това не е толкова важно, колкото сплашването, което осигуряват бруталните действия на полицията“.^[18] Известно е обаче, че проф. Станишев се застъпва за освобождаването на видния комунист Тодор Павлов от лагера „Гонда вода“, както и че Сибила Радева, съпруга на Емил Шекерджийски, е освободена също след негова намеса.^[19] Като министър той, след като разбира от Султана Рачо Петрова, излязла от концентрационен лагер през юли 1944 г., че такива лагери все още съществуват, разпорежда те да бъдат закрити в срок от 24 часа.^[20] На 24 август посреща еврейска делегация и обявява премахването на жълтата звезда на Давид и на забраната за избор на работа. На 29 август всички антиеврейски закони са отменени.^[21]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е арестуван. Това прави Тодор Павлов на 12 септември 1944 г., отишъл с две коли за ареста. Познаващ семейството, той казва на сина му: „Владо, мойто момче, и косъм няма да падне от главата на баща ти“. Сибила Радева по-късно, като заместник-министър, преследва дори ученици на проф. Станишев.^[19]

Осъден е от т.нар. Народен съд на смърт, глоба от пет милиона лева и конфискация на имуществото. На 1 февруари 1945 г. е екзекутиран. През 1996 година с Решение №172 на Върховния съд присъдата му е отменена.^[5]^[19]

Къщата му в София е обявена за паметник на културата в 1978 година.^[22]

След демократичните промени създадената и ръководената от него хирургична клиника в Александровската болница носи неговото име, а пред някогашния му кабинет е поставен негов бюст.^[19]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Професор д-р Александър Станишев е автор на над 50 научни труда в областта на хирургията на различни езици – български, немски и др.^[3] От публикуваните на български език най-значителни са:

„Волево движение на изкуствената ръка. Заубербахова операция, собствена метода и техника на протезата“ (София, 1919)
„Пластично възстановяване на горната устна чрез трансплантация на долната“ (София, 1924)
„Лекции“ (София, 1924)
„Хирургия. Лекции“ (София, 1942).